Има някои признаци, които издават дискомфорта на малчуганите
Снимка: Shutterstock
Стресът представлява състояние на организма, идващо в отговор на външни (екзогенни) или вътрешни (ендогенни) стимули, които човек не е в състояние да задоволи или е загубил способностите си да се справя. Това е основното обяснение на психолозите.
На пръв поглед не би трябвало да засяга в такава силна степен децата, особено най-малките. Но е точно обратното. Стресът не се вълнува от възрастта на човек и може да се прояви както в зряла възраст, така и в съвсем невръстна.
Организмът реагира по естествен начин на стреса с първа фаза на активиране, втора фаза на адаптация и последна фаза на изтощение, когато вече ресурсите на субекта са изчерпани. Така човек навлиза в състояние на заболяване, което има опасност да стане хронично, ако стресът е твърде продължителен или не прекъсва с течение на времето.
Как обаче да разпознаем стреса при децата? Има ли знаци, които издават техния дискомфорт? И по какъв начин можем да им помогнем да преодолеят това състояние? Ето отговорите на всички тези въпроси.
Снимка: Shutterstock
Как да разпознаем стресираното дете
Често се случва учителят да сигнализира на родителите за проява на невнимание от страна на ученика, промяна в настроението, агресивни прояви или „странности“. Това е като сигнална лампичка. В такава ситуация трябва веднага да се запитаме дали стресът е засегнал детето и на какво ниво.
В училищна възраст децата под стрес обикновено проявяват различно поведение от обичайното и в един момент родителите и учителите започват да се притесняват. За да разберем дали става дума наистина за стрес или силна тревожност, добре е първо да се проследи поведението - тоест кога се случва и за какъв период. Друготоо важно нещо, което трябва да се направи е да се проучи и с каква среда е свързана ситуацията: нещо, преживяно у дома, в училище или сред приятели.
Симптоми, които издават психологическия дискомфорт
В момента, в който детето промени отношението си или реагира различно на нещо стандартно, родителите трябва да обърнат внимание на поведението му. Да, това може бързо да отмине и да е еднократна проява, но не бива да се неглижира и трябва да се проследи дали малчуганът показва признаци на дискомфорт и друг вид затруднения.
Най-честите симптоми за стрес при децата, независимо от тяхната възраст, са:
- липса на внимание;
- промяна в настроението;
- преувеличени реакции, капризи, непокорство или рязка промяна на хранителните навици;
- силно безпокойство от представянето си (в училище или в плувния басейн например);
- снижен интерес към обичайните за съответната възраст занимания;
- безпричинни прояви на главоболие и болки в стомаха.
Кои са причините
Те могат да бъдат много и от различни видове. Основният фактор, който трябва да се вземе предвид, са субективните характеристики, които представляват способността на детето да реагира на определен натиск или изисквания. Като в този случай се вземат под внимание и личните му нагласи, неговата емоционалност и склонността му да реагира положително на стимулиращи ситуации.
Добре е да се знае, че едни и същи задачи могат да бъдат лесни за някои деца, стимулиращо „предизвикателство“ за други и огромна трудност за трети. В този случай сравняването с връстниците не е полезно. Напротив – може задълбочи проблема още повече.
Деца, стресирани от родителите си
Една от най-честите причини за стрес при най-малките са конфликтите между родителите. Като в случая няма никакво значение дали те са породени заради финансови проблеми или междуличностни недоразумения. Всичко това рефлектира върху децата, които са склонни да попиват случващото се, без да могат да си го обяснят, защото все още нямат ресурсите да правят това.
Пагубни са и твърде завишените очаквания от страна на родителите, особено по отношение на представянето в училище.
Най-тежки са формите на малтретиране и вътрешно-семейно насилие – психологическо и физическо, които се считат и за най-високото ниво на стрес за детето до степен на проява на серия от постоянни разстройства, дори след години като: посттравматично стресово разстройство, депресия, генерализирана тревожност.
Снимка: Shutterstock
Как да помогнем на стресирано дете
Най-простият начин да помогнем на дете, подложено на стрес, е да не го натоварваме емоционално и да го „освободим“ от излишните изисквания към този момент. Всичко, което то прави и начините, по които го постига, трябва да ни задоволят на този етап, тъй като реално детето се опитва да даде най-доброто от себе си, преодолявайки психофизическото си състояние.
Добре е в такава ситуация да го стимулираме да говори открито за проблема и трудностите си. Като изрази на глас своите притеснения, то ще направи и първата крачка към осъзнаването и преодоляването им. Разбира се, това невинаги е така лесно, както звучи на думи. Но е препоръчително родителите да опитат всичко възможно за връщането на душевния комфорт на детето. И дори то да не успее да постигне дадена цел, трябва задължително да бъде възнаградено за усилията, които е положило, тъй като това му вдъхва сили и увереност, че следващият път ще се справи по-добре. Критикуването в такъв момент не само не е полезно, а е и силно демотивиращо, особено при малки деца.
Трябва да се избягва на всяка цена въвличането на децата в семейните проблеми и конфликти, тъй като те не са в състояние да помогнат на възрастните да разрешат трудностите, но пък така биват натоварени с непосилна за възрастта им емоционална тежест. По-правилно е да им се предложи възможност за положително решение.
В случай на по-сериозни ситуации, като малтретиране или психологическо насилие, е препоръчително да се свържете с експерт, за да поискате подкрепа не само за детето, но и за себе си. А при психосоматични прояви, след като диагнозата е поставена от педиатър, работата с психолог помага изключително много.
Как да предотвратим детския стрес
Когато говорим за превенция, имаме предвид три нива на интервенция:
- първичен (преди да се появи симптом или ситуация);
- вторичен (когато се е появил симптом или ситуация);
- третичен (когато това вече се е случило и трябва да се намесим).
При децата обаче е трудно да се направи точна преценка на стреса и какъв тип поведенческа реакция ще последва. Но може да се проследи продължителността и да се реагира адекватно, съобразявайки се и с личностните характеристики на малчугана.
По-чувствителните, срамежливите, неконтактните и интровертните деца ще бъдат по-затруднени, ако бъдат подложени на силен натиск. Но с един по-внимателен подход, запазване на самочувствието на детето и съпричастност, могат да се постигнат доста добри резултати. Съхраняването на самочувствието на малчугана е много важна стъпка, тъй като повечето възрастни имат навика да подценяват децата и да действат от позицията на опита и годините. Но това е грешна тактика.
По-жизнените, уверени в себе си и екстровертни деца имат по-малко затруднения в стресови условия, но и при тях може да се случат такива прояви, ако бъдат поставени в ситуация, надвишаваща техните възможности. Затова и правилната преценка на родителите е изключително важна за растежа на малчуганите – тя може както да ги стимулира да вървят напред, така и да ги постави в продължителна демотивация.
По материали от Nostro figlio
В рамките на форума бяха представени тревожните данни, които подчертават значимостта на грижата за недоносените деца и важността на профилактиката и ранната диагностика.
Снимка: Фондация „Нашите недоносени деца“
Трябва да сте регистриран потребител за да напишете коментар
Коментари